В Бюлетина за м. октомри на Центъра за икономически анализи на селското стопанство /САРА/, към ИАИ,  са обобщени още  данни, които бяха презентирани и на Осмата международна научна конференция, организирана от Института по аграрна икономика.  Следват акценти, някои детайли и  линк към целия Бюлетин:

-След ценовия пик  на цените при зърнените 2021-2022 г., е възможен известен спад . Но като цяло – високи и повишени стойности /с  20-25%/ в периода до 2025-та

-Ръстът  при маслодайните –  2-3 пъти по-голям от този при зърнените. И още: какво може да обърне цените надолу

-В зеленчукопроизводството: незначителен производствен ефект от 0,63 при спиране или при малки промени в субсидирането, от плюс – минус 10 %. Бавното навлизане на „зелените мерки“ 2023-25 г. ще имат слаб ефект върху производството

-С 6 % е нарастнала изкупната цена на млякото в Европа през октомври,21. У нас се очаква спад в производството на краве и овче мляко и по-високи цени

Детайли:

• Предвиждания за площите на
5-те основни зърнени и маслодайни култури.
Площите с пшеница средно за периода 2021-2025
година се оценява да бъдат с 1,5% под тези за
периода 2016-2020 г., възлизайки на 1,17 млн.ха.
Площите с царевица се очаква да се покачат до
597 хил.ха в средносрочен период, което е с 23%
над реколтираните средно за годините 2016-2020
г. При равни други условия общите реколтирани
площи ще бъдат около 2,81 млн.ха, което е с 1,5%
над средните за 2016-2020 г.
• Тенденцията на увеличение на добивите при
всички култури ще продължи, като
ограничителните мерки за намаление
използването на торове и препарати в резултат на
Зелената сделка не са заложени да действат в
периода до 2025 г. Оттам средното производство
на пшеница за 2021-2025 г. се оценява на 6,2
млн.т, на ечемик 556 хил.т., царевица – 3,7 млн.т,
на слънчоглед – 1,9 млн.т и на рапица – 420 хил.т.
Това представлява увеличение средно с около 10%
в сравнение с 2016-2020 г..
• Цените се очаква да са с 15-20% по-високи между
2021-2025 г. от тези за предходния петгодишен
период. При пшеницата, средната цена се очаква
да е 376 лв/т (313 лв/т 2016-2020 г), царевицата –
370 лв/т (303 лв/т 2016-2020 г), слънчогледа – 820
лв/т (687 лв/т предишния период). При ечемика,
средните цени се предвиждат на 345 лв/т (285 лв/т
– 2016-2020 г), а при рапицата – 840 лв/т.
Очаквания за развитието на производството и • .
търговията със зърнени и маслодайни
• FOB цените от Украйна към края на м.октомври
продължават да се покачват, като са с 5% нагоре на
месечна база. Достигнатите цени са съответно:
хлебна пшеница – 321 US$/т, ечемика – 278 US$/т,
фуражна пшеница – 300 US$/т. При царевицата
FOB цената е 278 US$/т. При слънчогледовото
олио, FOB цените са 1400 US$/т, докато
слънчогледовото семе се покачва с 18% на месечна
база до 705 US$/т.
• Предвижданията на FAPRI към Университета на
Мисури са също цените в средносрочна
перспектива да останат високи, но след ценовият
пик от реколта 2021/22 да последва известно
успокояване. Износните цени на пшеница от САЩ
за периода 2021-2025 г. се оценяват на 265 US$/т, а
на царевица на 210 US$/т.
• Очакванията за постепенно обръщане на цените е
под условие и зависи от световната монетарна
политика, като цените освен функция на търсене и
предлагане са и в съотношение помежду си и с
паричното предлагане.
• Увеличението на цените на цялата маслодайна
група превишава ръста, отчитан при зърнените
култури с между 2-3 пъти.

Акценти в Бюлетин 10 на Центъра за икономически анализи на селското стопанство за зеленчукопроизводтвото: домати, пипер, краставици.Прогнози при различни сценарии:

При сценарий с изключване на субсидиите
получавани в специализираните стопанства,
факторната производителност нараства до 0,69,
което показва, че субсидиите заемат незначителна
част от разполагаемите ресурси. При проектирани
сценарии с 10% увеличение и с 10% намаление на
субсидиите, в периода 2023-2025 г., факторната
производителност ще спадне до 0,63 и при двата
сценария, което означава нисък производствен
ефект на зеленчукопроизводството при такива
слаби промени в субсидирането.
• Сценариите при добавяне влиянието на мерките за
ограниченията за използване на торове и препарати
за растителна защита към 2023-2025 ще се отразят
незначително, като факторната производителност
при увеличение на субсидиите в специализираните
стопанства с 10% се изчислява на 0,62, а при
намаление на субсидиите, на 0,61. Причината за
слабия ефект в средносрочен период е очакванията
за по-бавно навлизане на зелените мерки.
• Текущите оценки на САРА за производството на
домати през тази година е за количества достигащи
120 хил.т, като на 54 хил т. възлиза оранжерийното
производство и 66 хил.т. за полското

Производство на мляко и млечни продукти у нас:

Развитие на производството и търговията в
България
• Запазват се предвижданията на  САРА  за намаление на поголовието
до 190 хил. глави в следващите години до 2025
година. Повишените изисквания към
животновъдството в следствие на Зеления пакт
в ЕС и стратегия „От фермата до трапезата“
също ще оказват негативно влияние.
• Очакваме спадът в производството на краве и
овче мляко да продължи и поради ниската
възвращаемост и силната ценова конкуренция.
• Натиска върху млечното животновъдство е
основно по линия на фуражите, но
уравновесяването на търсенето и предлагането
в бъдеще ще доведе до увеличение на цените.
Окрупняването, икономиите от мащаба и
иновациите са предпоставка за устойчиво
развитие на фермите в бъдеще.
• Изследване на САРА за факторната
производителност в млечния сектор показва, че
за периода 2017-2019 към 2008-2010 г.
производството на краве мляко намалява, което
води до спадане на производствения индекс до
0,86. Цифрите потвърждават незадоволителното
положение и трудностите в развитието на
млечния сектор, които вод

Вижте целия Бюлетин 10 на САPA ТУК:CAPA_Newsletter 10.2021