КАТО АЗБУЧНА ИСТИНА Е, ЧЕ ТРЯБВА ДА СЕ РАЗВИВА МЕСТНИЯ ГЕНОФОНД, ДА СЕ СЪХРАНЯВАТ РОДНИТЕ СОРТОВЕ, А КОЕТО Е ИЗГУБЕНО – ДА НЕ ИЗЧЕЗВА ПОНЕ ОТ БАНКИТЕ НА НАУЧНИТЕ ИНСТИТУТИ. ДРУГОТО „А“ и „Б“, ЗА КОЕТО НИ ПОДСЕТИ И ТАЗГОДИШНИЯТ ПРАЗНИК НА ЧЕРЕШАТА В КЮСТЕНДИЛ, И ДОРИ ОЖИВЯ КАТО ПАНО ОТ ЧЕРЕШИ, Е СПОДЕЛЕНИЯТ ОТ ПРОИЗВОДИТЕЛИ, СТАР-НОВ ПРОБЛЕМ ЗА НИСКИТЕ ИЗКУПНИ ЦЕНИ И ЛИПСАТА НА БЕРАЧИ. ПОСЛЕДНИТЕ ВЗЕМАТ ПО 50-60 СТ. ЗА НАБРАН КИЛОГРАМ ЧЕРЕШИ ЗА ПРЕРАБОТКА И 80 СТ. ЗА КГ. ЧЕРЕШИ ЗА КОНСУМАЦИЯ. А КОГАТО БЕРЪЧЪТ ЗАПОЧНЕ ДА ИЗКАРВА КОЛКОТО ПРОИЗВОДИТЕЛЯ, ЧЕ И ПОВЕЧЕ – ПОЛОЖЕНИЕТО С МЕСТНОТО ЗЛАТО Е СЕРИОЗНО. ТО ИЛИ ЩЕ ИЗЧЕЗНЕ, ИЛИ ЩЕ СИ СВАЛИ КАРАТИТЕ, ИЛИ ЩЕ БЪДЕ ОКРАДЕНО, НАПОМНЯ ОПИТЪТ. НЕ МЕЖДУ ДРУГОТО, ПРАЗНИКЪТ НАДМИНА ПО ДОБРА ОРГАНИЗАЦИЯ, БАГРИ И ИНТЕРЕС ДОРИ И МЕСТНИЯ ПРАЗНИК „КЮСТЕНДИЛСКА ПРОЛЕТ“.А КЪМ КАМЕРАТА ПОСЕГНАХА И ДЕЦАТА, НАСЛЕДНИЦИ ЧЕТВЪРТО ПОКОЛЕНИЕ НА МЕСТНИТЕ ЧЕРЕШОПРОИЗВОДИТЕЛИ И ЖИТЕЛИ НА КЮСТЕНДИЛСКИТЕ СЕЛА. ВИЖТЕ ФОТОГАЛЕРИЯТА ИМ НАЙ-ДОЛУ, СПЕЦИАЛНО ЗА ПУБЛИКАЦИЯТА.
Череша с диаметър 36 милиметра е рекордът.Вижте публикациии от медиите за наградените, сред които за най-атрактивно вешало, най-красив черешов щанд, най-оригинално пано и др.:
Вижте фотогалерията от наследници от Кюстендилско: