Едно старо издание ни учи наново

„Книга за българската гора” от 1934 година. Винаги има какво да вземеш назаем от архивите. А актуални поводи и наводнения отново ни карат да потърсим цитати. Още повече че арихива на  ЦСБ към ССА е богат и ценен. 

През 1934-та  Държавната печатница, София печати това Издание на Министерството на народното стопанство. Има характера на програмен документ, но и публицистичния патос на истинската грижа и любов към гората.

„Българи, обичайте и пазете гората, пише под снимката си тогава Цар Борис. -„Тя е източник на богатство, здраве и сила”. Снимките са нагледно помагало за залесяване и опазване на съкровището. Контекстът им буквално изхвърля от  общността, от заедността тези, които секат неправомерно и не пазят гората. Учат и на икономически подход, като илюстрация на текста: ”Вече знаем, че горите в нашата страна, които покриват една трета от територията и, могат да бъдат източник на значителни доходи. Нашто горско стопанство може да играе първостепенна роля едноременно като средство за използване на горската земя, като поминък на голяма част от населението и като основа за значителна търговия и промишленост”, ще прочетете в предговора на „Книга за българската гора”,1934.

Как да не сечем там, където ни се иска

Книгата проследява и направено до 1934 година от горското и лесничейско дело и как се минава от практиката населението да  сече „там, където се е искало“ към точно измерване и уредба на горите, което е и заглавие на една от подглавите: „Като единствена мярка за запазване на целостта на обществените гори в този начален период може да се сметне наредбата от 1880-та година – да се опишат границите на всички държавни и обществени гори.  Като първи наредба  от лесоустройствен характер може да се сметнат Окръжните на Финансовото министерство от 1884-та, с които се нарежда губернтските лесничеи да определят участъци за бране на шума и дърва за горене“. През 1883 година е издаден и първия Закон за горите. Член 15 и Член 19  предвиждат специални комисии, които да отделят държавните от общинските и частни гори , както и да определят ежегодно  в държавните гори  участъци за сечене на дърва и дървени материали и места за горене на въглища, парви справка с историята  изданието от 1934-та : „Истинското начало на лесоустройствена работа в горите на България се поставя с Окръжното на Бюрото на горите при Финансовото министерство под номер 15134 от 8 май 1890 година, с което се предписва на горските инспектори  да определят участъци  в горите,  въз основа на „хозайствени планове“, с които да се гарантира и естественото възобновяване  на насажденията. През 1894 бил издаден и специален  „Правилник за прилагане на Закона за горите“, според който държавните и общински гори трябвало да се стопанисват на основа на стопански планове, които трябвало да съдържат предвиждания не само за сечта, но и за горските култури, пътищата, промеждутъчните и второстепенни ползвания и други“, е написано в   „Книга за гората“, 1934.

Днес упорито цитираме Николай Хайтов и други писатели, „разказали шумовете и светлосенките “ на гората, изрекли предупрежденията, че тя ще си върне за нападенията. Търсим виновни по новините. Темата обаче има и друг аспект, „гората в нас“и той оглежда примера, който всеки може да даде в отношението към гората и стопанисването и, в опазването на живота на селцата, скътани в нея, които са знаели как да съжителстват и чуват гласа на гората.

Вижте заглаванта страница на цитираното издание, от  архива на ЦСБ при ССА, „Книга за българската гора“ и снимки от днес, на горите и красиви горски селца, например с. Горановци.

Източник: ЦСБ“Книга за българската гора“, 1934г.

По-долу са показани съвременни фотоси от горски местности и села, заснети през септември,2022 г.

Как могат да кандидатстват за помощ, пострадалите от наводненията в Карловско, вижте ТУК