Д. Николов, Ив. Боевски, П. Борисов, М. Атанасова-Чопева,
Кр. Костенаров, Ев. Петков, Б. Фиданска /автори/
ДИГИТАЛИЗАЦИЯТА В ЗЕМЕДЕЛИЕТО –
КОНКУРЕНТНОСПОСОБНОСТ И БИЗНЕС МОДЕЛИ /заглавие/
Рецензенти:
проф. д-р Софроний Миладиноски
доц. д-р Теодор Радев
Научен консултант и ръководител колектив:
проф. д-р Димитър Николов
Формат 70/100/16
Институт по аграрна икономика, издател
ISBN 978-954-8612-40-1
Във въведението към монографията ,доц. дн Петър Борисов проследява, че през последният век земеделието премина през няколко етапа на развитие, а именно –ера на индустриализация, последваща от ера на зелена революция, през ера на устойчиво развитие и днес сме свидетели на ерата на дигитализацията. Тези еволюционни етапи в развитието на земеделието са продиктувани от желанието на човека да изхранва себе си без да нарушава напълно и системно баланса на екосистемите на земята. Частичният успех на подхода на устойчивото развитие даде основание, той да бъде заменен с подходът на дигитализация, чиято цел е да разреши по по-ефективен начин набелязаните проблеми.
Основните предизвикателства пред дигитализацията на земеделието е, че
въпреки масовизацията в производството на нужният хардуер, тя все още е
скъпа и недостъпна технология особено за малкия фермер; дигитализацията изисква специфични умения от страна на фермера (особено при повъзрастните и консервативни фермери), които да му помогнат да използва предимствата на дигиталните технологии;
Въпреки посочените предизвикателства, безспорен е основният
принос на дигитализацията, а именно – осигуряване на пълен контрол върху
бизнес процесите, които протичат в земеделското стопанство.
С това монографично проучване, изследователският колектив
се стреми да определи до каква степен българското земеделие е дигитализирано и кои са факторите, които ограничават този процес; до колко стопанствата са готови да адаптират към своите нужди, предлаганите на пазара дигитални технологии; какво е търсенето и предлагането на дигитални технологии на българският пазар; до каква степен дигитализацията определя конкурентоспособността на земеделските стопанства; какви нови бизнес модели, базирани на използването на дигиталните технологии съществуват и какви модели могат да бъдат предложени на практиката.
Монографичното изследване е структурирано във въведение, изложение в 6 (шест) раздела и заключение, с проследен /във въведението/ принос на всеки от авторите.
То е резултат от реализирането на проект – „Теоретични модели за развитие на дигиталното земеделие“, Договор № КП-06-Н26/10 от 18.12.2018 г.”, с базова организация Институт по аграрна икономика -ССА, финансиран от Фонд Научни Изследвания (ФНИ).
В заключаението, проф.д-р Димитър Николов обобщава, че ускореното въвеждане на цифровизацията на селскостопанските практики, особено сред средните и малки земеделски стопанства, ще позволи производството на растителни и животински продукти с все по-висока
ефективност и все по-малко въздействие върху околната среда. Изследванията показват, че въвеждането на нови технологии ще бъде затруднено сред малките и средни земеделски стопанства. Скъпите машини, липсата на инфраструктура и липсата на знания са само малка част от предизвикателствата, които земеделието трябва да преодолее.
Земеделските производители виждат различни възможности за внедряването на дигитализацията в стопанската си дейност. Най-често те считат, че този процес би могъл да се осъществи чрез: насърчаване кооперирането сред фермерите, създаване на дигитални центрове с налични консултанти, осъществяване на контрол върху ползването на земеделските
земи (пасища и мери), създаване на дигитални центрове, в които да имат
пряк достъп и избора на консултант.
Ефективността от дигитализацията зависи и от процесите на набиране и филтриране на информация в земеделското стопанство. Без тези процеси, фермерът не е в състояние да контролира процеса на изпълнение на своите цели. Ефективността от дигитализацията зависи и от умелото управление на промените, които настъпват в стопанството при промяна
на условията на бизнес средата.
Монографията може да намерите ТУК
