Covid 19 и аграрният сектор - как да се справим с негативните последици, от Доклада на МЗХГ

Новата вълна на Ковид-19 е повод да разгърнем публикувания през октомври 2020 г. Анализ на влиянието на пандемията от covid-19 върху аграрния сектор в България и възможностите за подкрепа за справянето с негативните последици от нея

Разширено резюме, след което следва линк към целия ДОКЛАД

Основни трудности, породени от пандемията:

– нарушаване напроизводството и преработката на селскостопански продукти поради затруднения в доставките на необходимите средства за производство

-задълбочаващия недостиг на работна ръка за изпълнение на основните дейности в
отрасъла

-затварянето на ресторантьорския, хотелиерския и туристическия бизнес (канал HОRЕCА) до голяма степен намалява консумацията на основни хранителни продукти – мляко, сирене, месо, плодове, зеленчуци и др.

-ограничаване свободата на движение

Цените

Министерството на земеделието, храните и горите следи
внимателно развитието на пазара на основни селскостопански продукти и храни, като подчертава ,че тенденциите замисят от много фактори и не могат да бъдат разглеждани като последствие единствено на COVID – кризата.

Данните за периода март – юни 2020 г. сочат понижение на цените на годишна
база на някои зеленчуци (най-вече картофи, лук и зеле) в рамките на около 20-30%.
Това, обаче, касае сравнително малка част от годишния обем на производството на
тези продукти и не е показателно за спад на приходите на секторно ниво.
При плодовете от местно производство, които се предлагат по това време на
годината, към момента не се очертава тенденция на намаление на цените.
Цените на повечето основни продукти от животински произход се движат над
нивата отпреди една година. Към м. юни 2020 г. само пилешкото месо и яйцата се
търгуват по-евтино отколкото по същото време на миналата година.
Оценка на изменението на приходите от основни селскостопански продукти
за периода март – юни 2020 г., сравнено със същия период на 2019 г.

Основна мярка срещу последиците от COVID-19 на Европейско ниво

За преодоляване на преките и косвените последици от COVID-19 на европейско
ниво се въведе целева извънредна мярка за подкрепа на земеделските стопани и
малки и средни предприятия (МСП), особено засегнати от пандемията, финансирана
със средства от ЕЗФРСР

Как се определят загубите

Етапът, на който се прави цитирания анализ, не позволява цялостна оценка на евентуалните
икономически загуби (от нереализирана продукция, от влошена пазарна конюнктура
и пр.) за земеделските производители, тъй като за повечето сектори активният
селскостопански сезон тогава не е приключил. Изключение правят розопроизводството,
производството на декоративни растения и пчеларството, за които са налични данни за значително намаление на приходите от дейността на стопанствата.

От друга страна невъзможността да се определи на този етап конкретният размер на финансовите загуби на стопанствата от разпространението на коронавируса, при разпределението на финансовия ресурс, като основен критерий се възприема размера на направените допълнителни разходи по прилагане на противоепидемичните мерки в земеделските стопанства и предприятията от хранително-вкусовата индустрия.

Като резултат от възприетия подход се изчислява среднопретегленият разход
на един зает за всеки сектор.

В същото време разчетите, основани на данни за средния брой животни/средния размер на площите и средната заетост в стопанствата в различните производствени направления и класове стопанства/, показват, че с увеличаване на размера на стопанствата, трудовата ефективност нараства, тоест един работник обслужва по-голям брой животни или съответно по-голяма площ. При по-големите стопанства разходите на 1 животно/1-ца площ/, са по-ниски от тези при по-малките. В този смисъл, подкрепата следва да бъде съобразена както с допълнителните
разходи на един зает, така и с броя на животните/площите/, като обективен критерий
за справедливо разпределение на средствата за компенсация на извънредните
разходи, свързани с прилагането на мерките за ограничаване на разпространението
на COVID-19. Това означава, че плащането следва да бъде диференцирано по класове
стопанства, което ще осигури адекватна компенсация на стопанствата, попадащи в
различните групи.
В анализа тези изводи се илюстрират с данните по отделни подсектори, напр.

едър рогат добитък, биволи, говеда, дребен рогат добитък, плодове и зеленчуци и др.

Секторите, за които сезонът е приключил на етапа, когаято се прави анализа:

Розопроизводството:

Среднопретегленият размер на щетите в розопроизводството от затруднената
реализация и допълнителните разходи за противоепидемични мерки възлиза общо на
457 лв. на 1 зает

Цветя и декоративни растения

З начителни загуби вследствие въведеното извънредно положение във връзка с пандемията от
COVID-19 и нарушеното функциониране на веригата за доставка, в периода на
извънредното положение, м. март – м. май 2020 г., който съвпада с активния сезон на този сектор. По данни на бранша средномесечните приходи от продажби на продукцията отбелязват спад от близо 40% спрямо същия период на 2019 г. Така, спадът в оборота за сектора възлиза на близо 108 лева на декар.

Декларираните приходи от продажби (по неофициална информация на НАП) на
разглежданите предприятия от ХВП общо за отделните сектори на преработката, в
периода на въведеното извънредно положение (м. март – м. май 2020 г.) показват, че
при някои производствени дейности е налице спад на реализирания оборот на
годишна база. При производството на готови храни за животни той възлиза на 14,1%,
при производството на малц – 9,4% и при производството и преработката на месо –
4,5%. При останалите дейности показателят бележи ръст, най-значим при
производството на растителни и животински масла и мазнини.

Производителите на зърнени, маслодайни, протеинови култури

Средният размер на плащането на един зает в стопанството, изчислен на база данни от проведените анкети в бранша, възлиза на 30 лв., които включват закупуване на основни лични
предпазни средства – маски, ръкавици, дезинфектанти. Конкурентоспособността и пазарния потенциал помагат тези сектори да се справят в кризисни ситуации, подобни на настоящата.

Предприятия, преработващи селскостопанска продукция

Следва по-подробен анализ на спада на реализирания оборот на предпирятията в ХВП на
годишна база/виж целия анализ/

Анализът очертава следните общи изводи и препоръки:

1. Реалният ефект от пандемията от COVID-19 ще може да бъде оценен през
следващата година, когато ще бъдат налични по-точни и изчерпателни
производствени и икономически данни.
2. Кризата с коронавируса засяга по един или друг начин всички сектори и
всички земеделски стопани. Това показва, че достъп до подкрепа би следвало да имат операторите от всички производствени направления.
3. За по-справедливото разпределение на подкрепата следва да се вземат под
внимание не само допълнителните разходи, извършвани във връзка COVID-19 в
рамките на отделните сектори, но и размерът на производствения потенциал (брой
животни, отглеждани площи), разгледан по класове стопанства.
4. За секторите, чийто производствен цикъл вече е завършен и каналите на
реализация на тяхната продукция са изцяло затворени (например производство на
маслодайна роза и на декоративни растения), би било резонно компенсацията да
обхване и установените загуби на приходи от значителен спад на цените на
продукцията.
5. По отношение на преработвателните предприятия е необходимо да се
приложи по-гъвкав подход, позволяващ те да могат да избират подходящата за тях
база за оценка на подкрепата – за загуба на доход или за направени допълнителни
разходи.