Тема: ПОЗЕМЛЕНИ ОТНОШЕНИЯ И ПАЗАР НА ЗЕМЯТА В УСЛОВИЯТА НА ОСП
Продължителност: 01.01.2015 г. – 31.12.2016 г.
Научен ръководител: доц. д-р Пламена Йовчевска; e-mail: yovchevska@abv.bg
Научен колектив:
1. доц. д-р Красимира Кънева
2. доц. дсн Анна Мантарова
3. доц. д-р Донка Иванова
4. гл.ас. д-р Теодора Стоева
5. проф. д-р Светла Бъчварова
6. проф. дсн Божидар Георгиев
7. проф. дин Алина Шикорска
8. доц. д-р Щефан Будай
9. д-р Вацлав Вилхелм
10. инж. Богдан Букс
11. д-р Мая Нинова, МЗХ
12. Снежана Благоева, МЗХ
13. Диана Атанасова, МЗХ
Технически сътрудници от отдел „Проектно-технически”:
1. гл. експ. Атанаска Джоджова
2. ст. експ. Марина Лазарова-Муслах
3. гл. спец. Диляна Димитрова
Преходът от планова икономика към пазарно стопанство в отделните страни от бившия социалистически лагер протече при различни условия. Всяка държава осъществи промяната от различна стартова позиция и с различни мотиви. България проведе натурална реституция. Акт, продиктуван от политически подбуди и икономически интереси. Същевременно тази трансформация, лишена от икономическа логика, декапитализира селското стопанство и усложни установяването на новите социално-икономически отношения в отрасъла. Промяната в сферата на поземлените отношения е съпроводена от сериозни сътресения. Поземлените отношения са сложни икономически отношения, обусловени от приложението на земя-труд-капитал в селското стопанство. Процесът на връщане на земята на бившите собственици се осъществи при „генерационен вакуум“. Това доведе до изваждане на значителна част от обработваемата земя от стопански оборот. Вследствие декапитализирането на отрасъла, нарастна капиталовата значимост на земеделската земя. Земята вече не е само незаменим производствен фактор. Поземленият ресурс се превърна в ликвидна стока. Проблемите в земеползването и в земевладеенето придобиха различна значимост в отделните държави. Само България и Чехословакия изходиха от позиции на ортодоксално социалистическо селско стопанство, организирано в ТКЗС и ДЗС.
Характерът на проведената реформа у нас деформира зараждащия се пазар на земеделска земя. В арендата протичащите процеси са сложни, хаотични и често демотивиращи собствениците на поземления ресурс. Преходът от една обществено-икономическа система към друга доведе до съществени структурни изменения в селското стопанство на България. Същевременно, присъединяването на страната към общото икономическо пространство и приложението на ОСП доведе до нова кардинална смяна в стопанската конюнктура. Някои от съществуващите структурни промени придобиха белези на дисбаланси. Вследствие анализ на динамиката както при натуралните, така и при стойностните икономически показатели в хода на първия програмен период 2007-2013, България има т.нар. уязвими сектори: животновъдство, производство на плодове и зеленчуци. През ОСП 2014+ те ще бъдат предмет на поддържащо подпомагане. Българската агросфера, има характерни черти, в частност агроекологични ресурси – поземлени, климатични, водни, биологични и др, които не се срещат в глобален мащаб. Поради това България е избрана за базов обект на ООН. Агроекологичните фактори на специализацията на земеделието и в частност структурата на агроекосистемите по агроекологични райони и по райони за планиране разкриват монополни агроекологични условия. Агросферата, като подсистема в границите на макросистемите, може да се разглежда посредством протичащите отношения в системата агросфера – икономика. Съществена част от нея е свързана с поземлените отношения. и пазара на земеделска земя.
Цел на проекта: Да се направи оценка на поземлените отношения и на пазара на земя и тяхното влияние върху икономически, социален и екологичен ефект върху първичния отрасъл при условията на приложение на ОСП 2014+.
Изследването ще бъде насочено към оценка на очакваното влияние на:
- Схеми за директни плащания при ОСП 2014+ и влияние върху поземлените отношения, арендата и пазара на земя;
- Земевладеене и земеползване. Баланс на земята. Субекти и администриране;
- Място на екологичните политики за подкрепа и съчетаване с агроекологичните условия за производство в земеделието;
- Бонитетът и политиките за управление на природните ресурси;
- Социално-икономически ефекти от подкрепата за земеделието, в т.ч. и от подкрепата на дребните стопанства;
- Социално-икономически ефекти по веригата производител – потребител.
Обект на изследването са стопански субекти, имащи пряко и косвено отношение към проблемите на поземлените отношения, към земевладеенето и земеползването, арендата към пазара и арендуването на земя.
Методология: Анализ на основни макроикономически резултати от функционирането на отрасъл селско стопанство и разкриване влиянието на ПО за тяхното развитие и перспективи; детайлен анализ на резултатите от приложението на ОСП, открояване на основни проблеми при земеползването и земевладеенето; анализ настъпилите структурни промени в отрасъла.
Ключови думи: ОСП, поземлени отношения, аренда, пазар на земя, еко-политики,
Резултати: Очаква се в процеса на изследването и анализа да се откроят възможности за усъвършенстване на поземлените отношения, арендата и пазара на земеделска земя, предвид преодоляване на част от негативните процеси и тенденции, появили се в българското селско стопанство при прилагането на ОСП 2007-2013. Това ще допринесе за по-ефективен програмен период 2014-2020, повишаване конкурентността и устойчиво развитие на българското селско стопанство.
