УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА В ЗЕМЕДЕЛИЕТО

(2011-2012)

РЪКОВОДИТЕЛ НА ПРОЕКТА:

доц.д-р Димитър Николов
НАУЧЕН КОЛЕКТИВ: доц.д-р Иванка Янакиева
доц.д-р Минка Анастасова-Чопева
доц.д-р Иван Боевски
доц.д-р Огнян Боюклиев
НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКИ СЪТРУДНИЦИ: ст. експерт Елизабет Иванова
експерт Мая Илиева

Анотация

Управлението на риска в земеделието е особено важно по няколко причини. Липсата на управление на рисковете, има пряко отражение върху приходите на земеделските производители, пазарната стабилност в  отрасъла и потенциалната безопасност на храните. Това е особено важно за новите страни членки на ЕС, защото в такива ситуации временния недостиг води до драстично повишаване на цените.

Фермерите са изправени пред три основни риска – несигурност на средните добиви, нестабилност на цените и изостряне на конкуренцията (фаза хипер-конкуренция). Тяхното влияние се очаква да се увеличава през следващите години. Всъщност, от една страна, промените в климата ще водят до увеличаване броя на екстремните метеорологични явления, които ще влияят отрицателно върху добивите. От друга страна, дългосрочния баланс на търсенето и предлагането се очаква в световен мащаб да бъде нарушено, поради структурни фактори: увеличаване на търсенето – увеличаване на населението и нарастване на доходите – в комбинация с недостига на вода, обработваема земя и енергия. Недостигът на тези три фактора вероятно ще доведат до увеличаване на ценовата вариабилност.

В същото време, на Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз е подложена на реформи, които значително намалиха степента на намесата на пазара. Строгите бюджети, политиката свързана с опазване на околната среда и търговски съображения са довели до повишаване на пазарната ориентация на ОСП, който трябва да се повишат още. „Здравният преглед“ е създадена през 2008 г. да се опрости и рационализира ОСП ще премахне ограниченията за земеделските производители, като им помага да отговорят по-добре на сигналите на пазара и да се адаптира към новите предизвикателства. Това означава, че отговорността за управление на рисковете по-рано, осъществяване от политиките на цените и за подпомагане на пазара е все по-вече в ръцете на фермерите. Всяко обсъждане на ОСП след 2013 г. следва да включва разглеждане на кои опции са достъпни за земеделските производители и хранителната верига за справяне с риска.

Целта на настоящия проекте да се направи анализ на наличните идеи, концепции, стратегии и инструменти за управление на риска в земеделието в страната и в Европейския съюз и да се оцени въздействието им по отношение на тяхната ефективност за стабилизиране на доходите на земеделските производители. В същото време, европейските политики и практики, свързани със селското стопанство имат значително влияние върху други измерения. На първо място, бъдещето на селското стопанство е тясно свързана със състоянието на околната среда (по отношение на биоразнообразието, наличието на вода и нейното качество, емисиите на парникови газове, почвата и качеството на въздуха), която е едновременно  и основен ресурс и резултат от селскостопанското производство. От друга страна, основната функция на селското стопанство е да се осигури базовите хранителни потребности на населението от храна. България като традиционно земеделска страна произвежда и изнася значително количество хранителни продукти. Членството на страната в ЕС допринася за общата безопасност на храните и оказва влияние върху развиващите се селскостопански пазари.

В настоящия проект се предвижда да се изследват основните идеи, концепции, стратегии и инструменти за управление на риска на разположение на земеделските производители в страната и ЕС предимно с оглед на тяхната ефективност при стабилизиране на доходите им, но и да вземат предвид, доколкото е възможно, въздействието им върху околната среда. В проекта ще се анализира риска, свързан с политически мерки, както на класически инструменти, така и на по-новата концепция на плащания на земеделските стопани за предоставяне на обществени блага. В проекта ще се разгледат основните инструменти на пазара на земеделски производители за управление на риска.

Ключови думи: икономическа криза, управление на риск, застраховане в земеделието, стратегии за управление на риска

ЕФЕКТИ ОТ ПРИЛАГАНЕ НА ОСП НА ЕС ВЪРХУ ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХВП

РЪКОВОДИТЕЛ НА ПРОЕКТА:

доц.д-р Нина Котева
НАУЧЕН КОЛЕКТИВ: доц.д-р Румен Попов
доц.д-р Янка Славова
доц.д-р мария Атанасова
доц.д-р Цветана Ковачева
доц.д-р Храбрин Башев
доц.д-р Мимоза Младенова
доц.д-р Нона Маламова
доц.д-р Изиде Петрова
доц.д-р Пламена Йовчевска
доц.д-р Диляна Митова
доц.д-р Огнян Боюклиев
доц.д-р Вихър Мицов
доц.д-р божидар Иванов
ас. десислава Панталеева
НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКИ СЪТРУДНИЦИ: ст. експерт Кремена Горчева
ст. експерт Живко котев
ст. експерт Славинка Теофилова
експерт Валерия Стоева
ст. специалист Мария Симова
ст. специалист Славка Андреева

 Анотация

Вече четири години българското земеделие и ХВП се развиват в условията на единен европейски пазар. Новите реалности налагат необходимостта от изследвания на настъпващите промени в състоянието и тенденциите на развитие от прилагането на ОСП на ЕС, както на отраслово равнище, така и на равнище стопански единици. От отговор се нуждаят въпросите за усвояемостта на договорените средства от европейските фондове по отделни мерки и механизми; до колко и в каква степен европейската политика, предназначена за по-високо икономическо, технологично и пазарно равнище на земеделието от нашето влияе върху развитието на земеделието и ХВП.

Актуалността на разглежданите въпроси се засилва и от очакваното реформиране на ОСП на ЕС след 2013 г. България трябва да участва активно в разработването и предлагането на икономически обосновани решения за промени в ОСП след 2013 г. Ролята на науката е да даде своите виждания и предложения за подходите и насоките за нейното реформиране, въз основа на задълбочен анализ на ефектите от въздействието на ОСП

Това налага да се направи оценка на ефекта от въздействието на ОСП на този етап, разкрият проблемите при нейното прилагане, очертаят структурните промени, посочат възможностите за развитие на отраслите и стопанските единици в тях и набележат промени в бъдещата обща политика, която в по-голяма степен да бъде адаптирана към специфичните проблеми на България и условия на новоприсъединилите се страни към ЕС.

Тъй като механизмите на ОСП и договорените субсидии оказват различно въздействие и имат разнопосочен ефект върху отделните подотрасли на земеделието и ХВП, изследването се прави по производствени направления и по типология на земеделските стопанства.

Резултатите от изследването ще бъдат в полза на практиката и на управленските кадри, които да послужат за обосновани предложения за реформи в ОСП след 2013 г. за постигането на по-висок икономически и социален ефект.

На настоящия етап, няма цялостни изследвания по така формулирания проблем, което налага необходимостта от разработването му.

Ключови думи: земеделие, растениевъдство, животновъдство, ХВП, земеделски стопанства, предприятия, ОСП на ЕС, конкурентоспособност, икономическа ефективност, структурни промени, устойчивост

 

ОБЩА СЕЛСКОСТОПАНСКА ПОЛИТИКА НА ЕС И РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ

РЪКОВОДИТЕЛ НА ПРОЕКТА:

доц.д-р Иванка Янакиева
НАУЧЕН КОЛЕКТИВ: доц.д-р Румен Попов
доц.д-р Минка Анастасова
доц.д-р Нона Маламова
доц.д-р Пламена Йовчевска
доц.д-р Божидар Иванов
НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКИ СЪТРУДНИЦИ: гл.експерт Атанаска Джоджова
ст. експерт Красимира Илиева
експерт Мария Костова

Анoтaция

Селските райони изостават значително по отношение на редица социално-икономически и инфраструктурни показатели, в сравнение с градските- по-ниски доходи, по-силна зависимост от основния сектор земеделието, с по-ниска стоковост на продукцията и с по-силно развито и доминиращо натурално стопанство, по-висока безработица, ограничени възможности за алтернативна заетост, по-слабо развитата социална и техническа структура и др. Демографското състояние в селските райони е един от най-острите проблеми в тяхното социално-икономическо развитие. И макар за голяма част от селските райони земеделието да е приоритетен сектор, неговото собствено развитие, както и усвояването на средствата, предназначени за финансова подкрепа на земеделските производители, чрез ОСП, изостават значително.

В настоящият проект ще се изследва доколко прилагането на ОСП през първия програмен период е съдействала за  развитие на селските райони. Ще се направи оценка на социално-икономическото и демографско развитие на селските райони, в резултат на прилагане на мерки и схеми на ПРСР за подпомагане на земеделските производители и на домакинства, на проблемите и причините за по-слабото усвояване на финансовата подкрепа от Еврофондовете и националния бюджет и др., и ще се потърсят възможности за тяхното отстраняване през този и следващия планови периоди.

За целта колективът ще потърси отговор на следните въпроси:

  • Доколко предлаганите промени в ОСП, и кои от тях, са целесъобразни и приемливи?
  • Какви промени са настъпили в селските райони след прилагането на ПРСР 2007-2013  по отношение миграцията, емиграцията, демографските процеси, заетостта на населението, намаляване обезлюдяването на тези райони, безработицата, устойчивото управление на земята и другите ресурси, опазването на ландшафта, диверсификацията на икономиката и други ?
  • Какви са нагласите и очакванията на селскостопанските производители от приложението на ОСП в селските райони?
  • Как са повлияли мерките в ПРСР върху интензитета на вътрешната и външната миграционните процеси в селата ?
  • Повишено ли е равнището на доходите на земеделските производители, в каква степен, кои са основните източници, като следствие от прилагането на схемите и мерките на ОСП?
  • Какъв е директния  и индиректния ефект от инвестициите, ръста на аграрната продукция и ценовите промени върху равнището и структурата на заетостта в селските райони?
  • Какви нива на компенсаторните плащания в необлагодетелстваните райони и в агроекологията са мотивиращи за земеделските производители и в същото време и приемливи и за ЕС ?
  • В каква насока да се опрости процедурата за кандидатстване за субсидиите, за мониторинг и контрол и как да се постигне това ?
  • В какво отношение следва да настъпят промени във функциите и ангажиментите на институциите, участващи в процедурата по прилагане на инструментите на ОСП (ИСАК, Разплащателна агенция и др.), както и на целия административен капацитет ?
  • Доколко чрез прилаганите схеми и мерки от ПРСР са постигнати поставените цели, измерени чрез съответни индикатори за всеки от тях?
  • Какъв е напредъка и ефекта от прилагането на ПРСР 2007-2013, и влиянието на ОСП, в следните направления: икономически растеж, заетост, доходи, производителност, диверсифициране на икономиката, качество на живот, защита на биоразнообразието, принос в борбата с промените в климата.
  • Какви препоръки могат да се направят, за да се повиши е ефекта от прилагането на ОСП  при разработване на ПРСР за следващия планов период?

 Ключови думи: Обща селскостопанска политика, ПРСР, Демографски проблеми, Заетост, Пазар на труда, Доходи.