В анализ на Института по аграрна икономика към ССА е показан потенциала на географско-информационните системи (ГИС, изработването на карти) в обобщение на почвено-климатичните условие за отглеждането на слънчоглед у нас

 С помощта на база данни за агроклиматичните почвени характеристики на България са определени площите, подходящи за отглеждането на слънчоглед без напояване

 „Агроекологичният потенциал на земеделските земи в България“. С този доклад ас. д-р Росица Микова представи Института по аграрна икономика на Международната конференция „Опазване на почвите и водите“ в края на август. Поради извънредната епидемиологична обстановка в страната заради КОВИД-19, конференцията се състоя онлайн. Докладите са публикувани на страницата на Кнференцията, а след седмица учените ще могат да получат готовите сборници. Основни организатори на събитието са Научно-техническия съюз по машиностроене и Русенския университет „Ангел Кънчев“ и  Българската асоциация по механизация на земеделието. Сред съорганизаторите са МЗХГ, МОСВ, Федерацията на научно-техническите съюзи и ССА, Съюза на полските инженери механици, Грузинския аграрен университет и др.

Подобен анализ и карта ас.д-р Росица Микова е направила за пшеницата у нас. Някои от тенденциите за слънчогледа  като маслодайна култура сочат почти двойно увеличение за близо век. През 2018-та година добивите от  декар са били 244 кг , в сравнение с 100 -150 кг  от декар  в началото на 20 -и  век. За да бъде рентабилен слънчогледът, добивитите трябва да са  над 250  кг на декар, обобщава младият учен. Основни фактори, според доклада, определящи висок добив, са: подбор на подходящи предшественици, които щадят почвата, както и отглеждане на подходящи хибриди. Най-точното място  за слънчогледа като маслодайна култура са  западните и централни части на Дунавската равнина,  Лудогорието, централната и източната част на Добруджа и Бургаската низина. В същото време, анализът сочи, че слънчогледът е култура, която лесно се приспособява  към различните почвени типове. Най-подходящи за отглеждането на слъчоглед са  черноземните и алувиалните почви.

Основен извод в този доклад, както и в по-предишен анализ и подобна карта за пшеницата, е че потенциалът  на ГИС и изработването на карти,  може да бъде много полезен в анализа на почвено-климатичните условия в страната. Така се определят  ареалите, с  особено подходящи условия за съответната земеделска култура.  Това може да е градивна   база на бъдещи проучвания по темата, които включват и нови  параметри – като средни добиви по райони (икономическа рентабилност), или изследвания на условията за култури от полското сеитбообръщение. По този начин  науката може да бъде с  пряка полза  за земеделските производители при вземането на решения как оптимално да управляват поземлените ресурси на  стопанствата си.