Част от интервюто във в.“Бългаски фермер“, публикувано на 10.10.23г. и линк към цялата публикация:

„Едно е понятието „малки“ стопанства, но има поне две категории, които са с различни цели и нужди за подпомагане

Радина Иванова

– Г-н Иванов, започна подготовката нз корекции на Стратегическия план, какво участие има Институтът за аграрна икономика – ИАИ?

– В последните месеци бяхме поканени да се включим по една задача, свързана с актуализация на SWOT анализа, по който анализ сме работили още в началото на процеса на стратегическо планиране през 2019 година. Идеята беше да отразим основните промени в средата и условията, които са възникнали в следствие на Зелената сделка, Ковид-19, инфлацията и войната в Украйна. Всички те не бяха отразени в първоначалния анализ, който беше направен през 2019/2020 г.

Работихме специално по шестте специфични цели, отнасящи се до земеделието на националния Стратегически план. Това, което сме се опитали, е да бъдем полезни не толкова с актуализация на конкретни цифри и показатели, а с това как са се променили средата и нейното отражение върху секторите и отделните производствени структури.

– Актуализацията променя ли целите на Плана?

– Анализът и актуализацията са насочени към това да помогне по-добре да се разбере какво се е променило в средата, в пазарните реалности, във възникването на нови нужди, които да помогнат вземащите решения в процеса на управление. Има два вида анализи – позитивистичен и нормативистичен, като първият е насочен към изваждане само на определени констатации, следствия и зависимости, а вторият е към

даване и на решения и възможни действия,

които да бъдат предприети

Ние сме се фокусирали преобладаващо върху това да бъдем полезни в чисто аналитичен план, като сме се опитали да подпомогнем вземащите решения и с известни препоръки. Нашата роля като научен и изследователски център е да бъдем силни в анализите и да се ограничаваме в препоръките и предложенията и да ги даваме, когато ни потърсят за такива, а какви решения и действия се предприемат, е в правомощията на тези, които са призвани да го правят.

– ИАИ има ли участие в изчисляването на ставките по отделни мерки?

– Участвали сме като институт на предишен етап, когато настоящия Стратегически план се подготвяше за одобрение пред ЕК и то в частта само на екосхемите и интервенциите, свързани с климата и околната среда.

– По темата за подпомагането на малки и големи все още текат бурни дебати. Дори тя е една от причините да се отлага приемането на промените в Стратегическия план в Народното събрание. Каква е позицията на икономическата наука?

– Въпросът с малките има две измерения. Едното е тяхното производствено и икономическо измерение, на това, което те дават, доколко са конкурентоспособни и ефективни, какъв е техният икономически принос в създаването на добавена стойност и мултипликационни икономически ефекти. Другият ракурс е чисто социалният аспект. В самия анализ сме го казали и заставаме зад тази позиция, че те са важни за жизнеспособността на селските райони, за това хората да остават там, да имат ангажираност, тъй като се знае, че особено в селата един от големите проблеми е свързан с демографията, доходите, заетостта. В малките населени места хората нямат големи възможности да бъдат наети на работа, те са принудени или да пътуват, или да се изселват, за да работят. Докато селското стопанство позволява на тях и на техните семейства да бъдат ангажирани. Това е възможност, която позволява на хората в селските райони да бъдат самоангажирани, което им позволява да работят за себе си и да се издържат от труда, усилията и уменията, които влагат в това, което правят.

Чисто икономически обаче, малките не са толкова конкурентоспособни и се вижда, че те непрекъснато намаляват.

За последните 10 години фермите

в страната са намалели повече от два пъти,

сравнявайки преброяването през 2010 г. и 2020 г., което именно е за сметка на малките.

Но, когато говорим за малки стопанства, те не трябва да се разглеждат в една категория. Има малки, чиято цел е самозадоволяване и посрещане на своите нужди, допълване на доходност. От гледна точка на отрасъла и конкурентоспособността на земеделието не са толкова важни, но са важни за социалните измерения. И тъй като селскостопанската политика е и политика за запазване на териториалния баланс, те не могат да бъдат пренебрегнати.

Има обаче и други малки, които притежават необходимата мотивация и имат характеристики да растат. Но поради липсата на достатъчно възможности и ресурси да го направят, най-вече свързани с инвестиции, те не успяват да го направят и тяхното развитие е бавно и така продължават да се числят към малките стопанства.

Ето защо, макар и да отговарят на критериите за малки, те не са еднородни и не попадат в една обща категория, а е добре да бъдат разграничени между тези, които имат потенциал и желание, и другите малки, чийто хоризонт е временен. Често последните са с полупазарни намерения, които подпомагат семействата им.

Ако говорим за малките в социалната категория,

подпомагането за тях трябва да е

с цел да ги задържим да останат

и да се подпомага техния доход

Посредством земеделските субсидии те ще бъдат привлечени да се занимават със земеделие от гледна точка на това да останат по малките населени места, за да има население, защото няма как да говорим за жизнеспособност на селските райони, най-важният критерий са хората. Това за нас е измерителят за жизнеспособност, дали селските райони успяват да задържат и привличат хората в местните общности. А земеделието е нещо, което семействата в селата могат да правят, заради което да останат там.

Но тези, които имат мотивация, които са в трудоспособна възраст, имат готовност, желание и други хора около тях, заради което искат да се развиват, е много по-ценно и рационално да бъдат подпомогнати, но вече с цел да дадат производствен и икономически резултат. Знае се, че подходящата форма на инвестиционна подкрепа в по-малките субекти води след себе си до по-голям пропорционален резултат и полза, отколкото при по-големите единици, защото базата, от която се тръгва, при тях е много по-малка. В икономическата теория има Закон за намаляваща възвращаемост и той е в сила в този случай…………………………………….

В края на интервюто доц.д-р Божидар Иванов подчертава: „че е необходимо да се търси резултат от земеделското подпомагане. Трябва да се търси реалното въздействие и принос на подпомагането за развитието на този отрасъл. Не само да се отчитаме колко средства са дадени и какви инвестиции са направени и то на тези, които са били подпомогнати. Да видим реално – с колко сме вдигнали добавената стойност в земеделието, колко сме вдигнали търговския баланс от земеделие, как са се променили доходите на земеделците и на работещите, с колко сме вдигнали дела на земеделието в икономиката, или как се е изменило производството на плодове, вътрешното ни самозадоволяване и т.н. Това са важните неща, това са отговорите, които трябва да се търсят от стратегическия план. Освен това, важно е

да се види колко хора сме

задържали в селските райони,

Цялата публикация може да намерите ТУК