Вторият ден от Деловата програма на ССА на 20.02.25 г ./четвъртък /, бе ясно центриран – с формулировката на темите, с конкретност в „поканите“ на науката към бизнеса да ползва актуалните и разработки, с нови и интригуващи резултати . Темата бе обобщена „Отключване потенциала на сътрудничеството между агронаука и бизнес за развитие на устойчиво земеделие. Принос за деловия и същевременно приложен тон на разработките и разискванията имаше встъплението на проф. д-р Виолета Божанова.
Проф.д-р Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика -ССА, представи някои публични партньорства на ИАИ и разработки, които улесняват бизнеса и МЗХ във вземането на решения . Той илюстрира разработването на калкулатор за изчисляване на въглеродните емисии от земеделието ни. Богато визуализирана с графики, разработката му бе насочена в посланията си за приложност към най-актуалните аспекти на преобразуване на Европейското земеделие в момента: как да се изпълняват екологични показатели на Зелената сделка, без да се натоварят непосилно стопанствата.
Проф.д-р Божидар Иванов, директор на Институт по аграрна икономика
Приложната работа на ИАИ бе разисквана като продължение и пред щанда на ИАИ в 7 палата, където Институтът предлага книгите си. Вижте: Предишна публикация за щанда на ИАИ и първия Делови ден на ССА
Проф. д.н. Ирена Атанасова, Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н. Пушкаров” – София, предложи приложни решения в областта на агроекологията. Някои от разработките на Института, представени от проф. д.н. Атанасова, сами говорят за високата приложимост по актуални проблеми, свързани със състоянието на почвите у нас: мелиорация на заразени с киселинност почви, което може да доведе до 60 % увеличение на плодородието им, как да се блокират тежките метали в почвите, представяне на разработени водоснабдителни технологии, методология, която предодвратява замърсяването на почвите. Залата бе впечатлена от богатия илюстративен материал на карти за почвеното състояние у нас:
“ Да произвеждаме заедно сертифицирани семена от български сортове и хибриди полски и фуражни култури“ директно подкани със заглавието и представените данни доц. д-р Наталия Христова, Институт по царевицата – Кнежа. Аргументите бяха убедителни, още във встъплението :“Използваме твърде много чужди продукти, за да правим българско земеделие, използваме твърде много чужди машини за да правим българско земеделие, използваме твърде много чуди семена, за да правим българско земеделие“. Център на публикацията и бе как да се мобилизира целия потенциал и капацитет за създаване на родни продукти и добавена стойност в българското земеделие. Конкретният призив към бизнеса – да съдействат с предоставяне на нужните почвени терени за пространна изолация и селекция.
Практически решения при трайни насаждения и зеленчуци обобщи проф. д.н. Стефан Гандев, Институт по овощарство – Пловдив, който открои спецификата, но и общи цели в това отношение на няколко института към ССА. Той даде много конкретни заявки в какво бизнесът и стопаните могат да потърсят помощта на науката.
Проф. д-р Стайка Лалева, Земеделски институт – Стара Загора разви темата „Наука и бизнес – заедно за устойчиво и конкурентно животновъдство“.
Деловият ден на ССА завърши с презентация „Обмен на знания и иновации между наука и бизнес в хранителните технологии – проф. д-р Тодорка Петрова, Институт по консервиране и качество на храните – Пловдив и дискусия.
Проф.д-р Виолета Божанова, председател на ССА зададе интригуващи посоки на дискусията.
