Културите с най-добра екологична пластичност и адаптация към промените в климата се изследват от институтите на ССА
В годишната среща резултати представиха и учените от другите партньорски организации на Програмата
Целите на Компонент 1 „Климатични промени, екосистемни услуги и хранителни системи“ , по които работи ССА, са:
- изследване ефекта на климатичните промени върху приоритетни за България селскостопански екосистеми (растения, животни, микроорганизми и др.) и разработване на модели за оценка и идентифициране на растителни култури, сортове и хибриди с най-добра екологична пластичност и най-добра адаптация към промените в климата
- използването им като хранителна база за животновъдството;
- проучване влиянието на земеделските практики и агроекологичните фактори върху приоритетни растителни системи, и оценка на въздействието им върху биоразнообразието и екосистемите, както и услугите, предоставяни от тях;
- генериране на нови знания, целящи създаване на модели и технологични решения за управление на производствените агросистеми, включващи местни генетични ресурси и суровини, устойчиви на климатичните промени култури, сортове, хибриди и породи животн Оценка на потенциала на тези системи да предоставят устойчива био-ресурсна база на регионално и национално ниво.
„Компонентът се състои от 3 работни пакета (РП), в които се изпълняват 8 научни задачи (НЗ) и 29 дейности. Компонент 1 включва най-голям брой учени – екип от общо над 130 учени и експерти от 9 института на ССА, 3 института на БАН, три ВУЗ-а: АУ – Пловдив, Тракийски Университет – Стара Загора и Унивеститета по хранителни технологии – Пловдив“ обобщи пред аудиторията проф. Тодоровска.
Сред постиженията и практическата приложимост на РП1.1 , представени на срещата:
– симулация за очакваните агроклиматични условия през периода 2021-2050 с модела Aladin – Climate
– оценени са хидротермичните условия за настоящ и бъдещ период и са очертани районите с природни ограничения в България
– дефинирани са районите за отглеждане на зимна пшеница за постигане на оптимални добиви и на приоритетите за развитие на поливното земеделие. Определени са групи от сортове с устойчиви добиви при променящи се агрометеорологични условия и са идентифицирани главните компоненти, които определят продуктивността на зимната пшеница в Северна и Южна България
изготвени са препоръки за постигане на оптимален зърнено-фуражен баланс в страната.
Вижте подробната информация за събитието в Хисаря, в която са изброени още резултати и партньорите по цялата Програма в Уебсайта на ССА: