12.05.22 г.
1.Оптимистичен и писимистичен сценарий за неусвоените средства
Пред депутатии от Земеделската комисия зам. министърът на земеделието Момчил Неков, който представи мерките, предприети от кабинета за спасяване на част от неусвоения ресурс по програмата за селските райони съобщи, че на следващото заседенаие на Съвета на министирите по земеделие в Брюксел, можем да получим „зелена светлина“ за предложението страните членки да могат да прехвърлят до 5% от бюджета на програмите си за развитие на селските райони (ПРСР) към директните плащания. При евентуално одобрение страната ни би могла да пренасочи между 30 и 43 милиона евро от сега действащата ПРСР към първи стълб на ОСП, така че средствата да отидат като обезщетения за скъпите горива, торове и препарати при сеитбите.На изслушването присъстваха още изпълнителният директор на фонд „Земеделие” Николай Кавадржиклиев и експерти от Министерството на земеделието, съобщи Sinor.bg
Агенцията уточнява: „По въпроса колко пари би загубила България през все още действащия програмен период 2014-2020 година, Неков обясни, че сценариите са два – оптимистичен и песимистичен. При втория загубата достига 56 милиона евро, като тук не влизат средствата по подмярка 4.3 за инвестициите в напояване, където кабинетът ще насрочи нов прием, така че онези 107 млн. лв. все пак да отидат за рехабилитация на хидромелиоративните съоръжения на държавното предприятие „Напоителни системи”. Зам. министърът припомни, че агроминистерството е насрочило нов прием по тази мярка, който започне през юни и ще продължи 4 месеца до края на септември“
Неков се надява на оптимистичния сценарий при загубата на средства, където неусвоени ще останат около 16 млн. евро, или 32 млн. лева.
Пред депутатите Момчил Неков отчете, че към този момент неусвоените средства по ПРСР са 1,5 милиарда евро, от които за 900 млн. евро все още не са открити приеми. От тези 900 млн. евро 700 милиона са от бюджета за преходните две години 2021 и 2022 г., а останалите 200 млн. ще бъдат по линия на Плана за възстановяване и устойчивост на България.
11.05.22
2.Да съхраним местния генетичен ресурс
Тема на изявленията на земеделския мнистър Иван Иванов
„Трябва да възстановим предприятията с национално и символно значение за България като „Кабиюк“. Това заяви министърът на земеделието д-р Иван Иванов по време на посещението си в държавното предприятие.
„Едно от най-големите богатства на България са така наречените местни породи животни“, коментира аграрният министър. По думите му в „Кабиюк“ се съхранява генетичният ресурс на българското сиво говедо, каракачанската овца, медночервената шуменска овца. Той обясни, че тези породи са възникнали в следствие на народната селекция, в продължения на хилядолетия и са напълно адаптирани към нашите условия и географска ширина.
„В „Кабиюк“ се съхранява генната банка, която е много необходима за бъдещето на българското животновъдство. Министерството ще работи в посока възстановяване на предприятието и излизането му на печалба в бъдеще“, категоричен беше министър Иванов.
3.Продоволствената сигурност – ключ за възстановяването на световната икономика след кризата с Ковид-19
/МЗх/
„Продоволствената сигурност е ключов въпрос и за възстановяването на световната икономика след кризата с Ковид-19, продължила повече от две години.“ Това е заявил заместник-министърът на земеделието Стефан Бурджев, по време на 33-та сесия Европейската регионална конференция на Организацията на Обединените нации по прехрана и земеделие (ФАО), която се провежда в хибриден формат в гр. Лодз, Полша.
.„Агресията в Украйна в съчетание с устойчивата тенденция за запазване на високи нива на производствените разходи поставя сериозни предизвикателства пред българското земеделие и рибарство“, цитира МЗх изявлението на зам.министъра. По думите му особено важни са глобалните усилия за изграждане на по-устойчиви хранителни системи, особено в контекста на продължаващата криза и последвалото нарушение на веригите за доставки, както и предвид пандемията от Covid-19.
Заместник министърът на земеделието Стефан Бурджев е подчертал, че Европейският съюз трябва да продължи с усилията си в посока на преодоляване на възможните отрицателни последици от продоволствената несигурност и повишаващите се цени на храните върху вече съществуващи хуманитарни и хранителни кризи в глобален мащаб. Той е акцентирал на мобелизирането на всички инструменти за да се подкрепят европейските земеделски производители за да се обезпечи производството на достатъчно храни на достъпни цени за всички граждани на ЕС.
