Представители на научната общност взеха участие в срещата, организирана в МЗм:

Без работна ръка не може да има българско производство и земеделие. Това заяви заместник-министърът на земеделието Георги Събев на дискусия/18.11.22 г./ инициирана от него и посветена на работната сила в селското стопанство, като фактор за успеха на сектора, в която участваха представители на работодателски и синдикални организации, бизнеса и научната общност. „Има три основни производствени фактора, единият е природата включително почви, води и живите организми като растения и животни, другият е аграрният капитал и третият е човешкият капитал. Това което липсва е цялостен подход за развитието на работната ръка“, подчерта той.

Специално внимание бе обърнато на един от основните проблеми в сектора:  обезлюдяването на селските райони, в които се осъществяват голяма част от производствените процеси в земеделието. “ Той очерта нуждата от трайна промяна, която да запази хората, живеещи в селските райони.

За периода 2016-2021 г. в целия Европейски съюз е налице тенденция за намаляване на вложения труд в земеделието със 17%, а спадът при заетите е от 9 милиона на 7,9 милиона работни единици.  „Има различни причини, които демотивират младите да се ангажират в сектора, като ниското равнище на земеделските доходи, ограничения достъп до кредити, неприемливи технически и други условия на труд, както и не добрите условия за живот в селските райони“ коментира Георги Събев.

Доц.д-р Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика – ССА, обобщи изследванията на учените по темата, илюстрирани в много графики и изводи. Сред анализираните аспекти са: конвенгиране на добавената стойност от земеделие, съотношение на брой лица от населението към един зает в земеделието, аспекти на сравнение на добавената стойност в ЕС по страни и др.

Направените изводи от презентацията, представена от доц.д-р Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика -ССА,  могат да помогнат в търсенето на съвместни решения и успешни политики с очертаните тенденции:

  • Рязкото намаляване на заетите в селското стопанство в България и ЕС потискат добавената стойност и ръста на производство.
  • Редуцирането на вложения труд в земеделието изпреварва ръста в капиталното брутообразуване.
  • Причините за съкращаване на работната сила е в изоставането на заплащането в сравнение с другите икономически отрасли.
  • Компенсацията на заетите в земеделието представлява около 30% от факторния доход и нараства по-бавно в сравнение с него.
  • По-ниското заплащане на труда в земеделието се дължи на по-ниската производителност и в оценката за качеството на предлаганата работна сила и вида на предлаганата работа.
  • В останалите икономически сектори, разходите за труд представляват между 45-50% от създаваната добавена стойност.  Снимки:ИАИ

 

Според синдикатите може да се помисли за обвързване на фермерските субсидии с възнагражденията на работниците, тъй като ниското заплащане в сектора е основен проблем

От бранша акцентираха на образованието, като важен фактор за човешкия капитал в сектора.

Експерти от Министерството на труда и социалната политика заявиха готовност за сътрудничество и подкрепа преодоляването на трудностите с работната ръка.

Седемнадесет организации, сред които представители на зърнопроизводители, свиневъди, розопроизводители, птицевъди, тютюнопроизводители, пчелари и работодателски организации, подписаха споразумение за сътрудничество с цел намиране на решения и обмяна на опит в създаване на по-атрактивни условия за труд и достойно заплащане в областта на селското стопанство посредством социален и институционален диалог.

За обобщението е ползвана и публикацията на Министерството на земеделието, която в цялост може да намерите ТУК

Снимка на публикацията:МЗм