Семинар за резултатите по Проекта АГРОРИНГ,23. Място на срещата за повече информираност - Кюстендил

На 21-22 юни, 23 г., на семинар в Кюстендил, бяха представени резултатите по

Проект „Социално-икономическа ефективност от използване на утайките от ПСОВ в селското стопанство“, АГРОРИНГ

Проектът е по Договор Номер КП-06-Н36/11 , от 13.12.2019 година и е финансиран от Фонд „Научни изследвания“ на МОН. Базова организация : Институт по аграрна икономика – ССА. Партньор по проекта: Национален център за обществено здраве и анализи /НЦОЗА/. В проекта участват водещи специалисти проф. д-р инж. Мартин Банов, председател на ССА и проф. д-р Светла Маринова от Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията( ИПАЗР)”Никола Пушкаров”.

В семинара участваха

от ИАИ:

доц.д-р Божидар Иванов, ръководител на проекта, проф.д-р Храбрин Башев, гл. ас. д-р Даниела Цвяткова, ст.експ. Васил Стойчев, гл. експерт Атанаска Джоджова, Иванка Манолова

от НЦОЗА:

доц. д-р Весела Георгиева, дм, гл.ас. д-р Йордан Тачев, гл. експ. Гинка Паунова, гл. експерт Даниела Костадинова

проф.д-р Светла Маринова, Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров” , водещ специалист за използването на утайките като почвен подобрител

В събитието взеха участие още представители на Министерство на земеделието и РИОСВ-София, учени от други научни институти /Божин Божинов, Аграрен университет – Пловдив, доц.д-р Илияна Кришкова, директор на Института по земеделие в Кюстендил, Румяна Енева, Институт по микробиология – София/, земеделци, експерти от ПСОВ, представители на бизнеса /транспортна фирма, която превозва утайки от ПСОВ/ и журналисти. Основните четири презентации предизвикаха оживена дискусия по важни практически въпроси: за българския и европейските регламенти за влагането на утайките в почвите и ползването им в земеделието, информираността и нагласите на зеделските производители да ползват утайки като алтернативно торене, взаимодействието на институциите помежду им и с учените, световния и европейския опит при оползотворяването на утайките, възможностите да се подпомогнат финансово фермерите, които влагат утайки от ПСОВ като почвен подобрител.

Модератор на събитието бе проф.д-р Храбрин Башев от ИАИ.

Представени бяха следните презентации:

1.Сравнителен анализ в използване на утайките с избрани страни и ролята на транзакционните разходи при нивата на влагане в земеделието
доц. д-р Божидар Иванов

2.Управление на утайките от ПСОВ с оглед използването им в земеделската практика
проф. д-р Светла Маринова

3.Агроекологична оценка на утайки от пречиствателни станции за отпадъчни води с цел използването им в земеделието и други сфери на практиката
доц. д-р Веселка Георгиева

4.Нагласи на земеделските производители за прилагане на утайките от ПСОВ в земеделието
гл. ас. д-р Даниела Цвяткова

5.Научно-популярен филм по проекта: „Да се преродиш в зелено“
Ваня Манолова

Представеният от доц. д-р Божидар Иванов, директор на ИАИ, сравнителен анализ за използването на утайките у нас и други 6 страни, констатира, че в България сега се използват значително по-малко количество утайки от ПСОВ: в земеделието, за рекултивиране на терени и укрепване на ерозирали почви. Посочени са възможности за развитие на бизнеса в тази посока.

Графиките сочат тенденция на намаление на използване на битовите води от ПСОВ в България след 2007-ма, в сравнение с Франция, Германия, Полша, Чехия, Унгария и Румъния. Последните години извеждат напред Румъния. В момента утайката, добивана в северната ни съседка е два пъти повече. А в земеделието ние влагаме само 20 % от количеството, използвано в Германия. Според проучвания на учените сред експерти и земеделци, представени от доц.д-р Божидар Иванов, у нас е нужна повече разяснителна работа, облекчаване на административната тежест и регламента за оползотворяване на утайкитe.

Презентацията на ръководителя на проекта и последвалата след докладите дискусия, засегна предложения на земеделци, които са ползвали или имат намерение да пробват торене с утайки. Основният въпрос, който ги вълнува е, дали би могло в съответствие с изискванията за новата Зелена архитектура на ОСП, фермерите да получат финансови облекчения или субсидии по екосхема за утайките като почвени подобрители. Това според тях може да залегне и в Стратегическия план за развитие на земеделието до 2027-ма година.

Ден преди Празника на черешата в Кюстендил, доц.д-р Илияна Кришкова, директор на Института по земеделие в Кюстендил, която участва в семинара, поздрави присъстващите с добрия избор на мястото на събитието.

Модератор на събитието бе проф.д-р Храбрин Башев от ИАИ/Институт по аграрна икономика/

Доц.д-р Божидар Иванов разгледа и видовете разходи при торене с утайки от земеделските производители – цена, разходи за транспорт, внасяне на утайката, транзакционни разходи и др.

В своя доклад, проф. д-р Светла Маринова представи пълна картина на законодателството, нормативните документи, пробонабирането, методите за анализ и оценка на утайките и почвите у нас. Тя илюстрира и практически правила, свързани с вариантни решения за оползотворяване на утайките от ПСОВ.

В доклада си, проф. д-р Маринова, водещ експерт в използването на утайките като почвени подобрители, акцентира на изводите, че те са биомаса, богата на хранителни макро и микроелементи, биологично активни вещества и представляват органичен резерв, във връзка с недостига на органични източници в нашата страна и нарушения баланс на органично вещество в българските почви. В тази, както и в останалите презентации, бе поставен проблема с пренатрупването на утайки в дворовете на пречиствателните станции. Доц.д-р Божидар Иванов представи земеделските стопани, които биха ползвали утайки, като потенциално звено в кръговата икономика.

Проф.д-р Светла Маринова обобщи изводите, че утайките трябва да се съхраняват на подходяща изсушителна площадка с твърда настилка, разположена на територията на пречиствателната станция. Проведени изследвания установяват, че при съхранението на утайките в продължение на 12-15 месеца, без постъпване на нови партиди, загиват патогенните микроорганизми, настъпва естествено обеззаразяване и утайките отговарят на изискванията на законодателството. Алтернативни методи за ускоряване на този процес, като третиране с различни препарати, се търсят поради недостатъчния капацитет утайките да престоят достатъчно време и да се обработят с подходяща технология на изсушителните полета.

Изводите на проф. д-р , както и представената от доц. д-р Веселка Георгиева,дм – НЦОЗА,“Агроекологична оценка на утайки от пречиствателни станции за отпадъчни води, с цел използването им в земеделието и други сфери на практиката“, доказват, че при изследваните проби от определени видове почви, при използване на утайки, няма остатъци от тежки метали и Eшерихия коли. Утайките не привнасят в почвите хелминти и патогенни микроорганизми. Проблем са някои санитаро-микробиологични показатели, главно Clostridium perfingens, при изолирането на които се налага допълнителна обработка на почвите.

Акцент в представените научни изследвания в докладите бе недостигът на органични вещества и това, че влагането на утайки позволява да се замени минералното торене за период дори до 5 години, като първата година се минерализират 60 % от органичното вещество, през втората – 40 % и постепенно това количество намалява.

Анализите на НЦОЗА и екипът на АГРОРИНГ представиха извода, че торенето с утайки увеличава добивите и икономическите ползи за земеделските производители, като илюстрираха разходите на земеделския производител за декар.

Гл. ас. д-р Даниела Цвяткова анализира нагласите на земеделските производители за прилагане на утайките от ПСОВ в земеделието, като обобщи серията анкетни проучвания. Тя анализира изводите, че ако се подобри диалога между фермерите и ръководителите на ПСОВ това ще доведе до:

-Решаване на основен проблем с натрупването на утайка в ПСОВ

-Намаляване на разходите на фермерите за използване на минерални торове и отпадане на агротехнически дейности за наторяване и напояване.

-Повишаване на производителността на труда. Увеличаване на стоковата продукция.

-Укрепване на селския район като самостоятелно функциониращи социално – икономическа единица.

Проучването изследва положителните и отрицателни /съответно/- социално, икономически и екологични ефекти. На въпрос „Какво бихте направили, ако първоначално Ви се предостави утайка“, най-висок процент запитани заявяват, че ще я употребят. Най-много са с нагласа да я използват за цялото стопанство, а не за част от него или за определена култура.

Графика за юридическия статут на анкетираните земеделски производители на територията на София:

Дискусия, семинар по Проекта „Агоринг“, Кюстендил,21.06.23, модератор проф.д-р Храбрин Башев от ИАИ

В хода на дискусията, експерти и земеделци поставиха още въпроси за съществуващия регламент за оползотворяване на утайките от ПСОВ у нас и режима за разрешителни и транспортиране, на които отговориха представителят на Министерство на земеделието, Елеонора Куцарова и експертите от РИОС – София.

„Да се преродиш в зелено“. Четирдесет минутният научно-популярният филм с това заглавие бе представен от Ваня Манолова, след презентациите на учените и преди началото на разширената дискусия на семинара. Смисълът на използването на утайките, социално-икономическите, екологични и др. ефекти и сумирането им като полза, единствено ако няма вреда за здравето, бе акцент на филма, Той бе подкрепен с картина и анализи на експерти, учени и ръководители на ПСОВ. Лентата показа липсата на достатъчно и подходящи изсушителни полета на ПСОВ, чуждия опит в оползотворяване на утайките при ерозирали почви, рекултивиране на терени и др., както и необходимостта от информираност кой какви ангажименти поема.